И пак е лято! И пак гледам замечтано към залеза от моята малка кутийка на последният етаж на едно от постиженията на соцархитектурата. Едно от малкото удоволствия за които не се иска заплащане. Аз съм късметлийка, би казал някой, защото имам дом, при това собствен. Да, така е. Аз обаче искам повече. Стоейки там на балкона чувам ръмженето на колите, и най-вече на моторите. И в тези мигове на усамотение се чува гласчето на малкото дяволче кацнало на едното ми рамо като в рекламата "Купи си и ти мотор и обикаляй къде си пожелаеш", а седналото ангелче на другото ми рамо тъжно нашепва " С какво? Та с тези пари би живяла поне година... струва ли си?" И пак вдигам поглед към залеза... Малко хора биха разбрали тази ми мечта, но точно те биха я оценили, защото именно те са децата на залеза. Именно те са хората които имат само една мечта... да продължават да се носят на моторите си към залеза. И пак е лято...